Често чуваме думата „овластяване“ и си представяме нещо като увереност, сила, може би дори агресия. Но истинското овластяване е тихо.
Овластяването е способността да стоиш в себе си, когато всичко наоколо се разклаща. Да знаеш кой си, дори когато другите ти казват, че си нещо друго.
То не е позитивно мислене. Позитивното мислене е покриване на реалността с хубава история. Овластяването е виждане на реалността такава, каквато е — и избиране как да действаш от там.
То не е и его. Егото се нуждае от външна валидация. Овластеният човек не се нуждае от нея — той знае своята стойност отвътре.
Първата стъпка към овластяването е отговорност. Не частична, не условна — пълна. Когато поемеш отговорност за всичко в живота си, ти си взимаш силата да го промениш.